Няньо жыли, хоц была товды «стара бѣда»

ЛЕМКО – ґазета для карпаторуского народа – ч. 5 за 1913 рік.

Кумъ съ кумомъ ся зыйде, кума съ кумомъ, ци якій будъ Руснакъ съ Руснакомъ, та каждый ся на бѣду скаржытъ: «Бѣда, тай тôлько!» Або: «Што въ васъ чувати?» «Стара бѣда!».

Тото наше, лемкôвске «стара бѣда», то южъ такъ ся утерло, же нема такого чловека, жебы му зъ языка не летѣло: «Стара бѣда»… Мы южъ такъ ся зросли съ томъ бѣдомъ, же трудно ся намъ отъ ней отгребсти, не такъ трудно, якъ мы сами не хцеме, не желаме собѣ! Не можеме собѣ выобразити, якъ то Руснакъ, все съ бѣдомъ, може жыти безъ бѣды! И естъ достъ такыхъ дзюръ, котры бы ся дали полатати, але нашъ Руснакъ си повѣстъ: «Жыли няньо въ дзюравôй хыжы, та я ся смерти доховамъ». И хоцбы ся нашли гонты, хоцбы былъ спосôбъ полатати, та нѣ, бо няньо такъ жыли.

Няньо жыли, хоцъ газеты не читали, няньо жыли, хоцъ цѣлкомъ читати не знали, няньо жыли, хоцъ сынôвъ до школы не давали, няньо жыли, хоцъ нальюнку пили, няньо жыли, хоцъ дзюравый дахъ мали…